Открийте интересни неща в LZYI.com

Научете много полезни неща в нашия портал.

Понеделник, 22 Март 2021 11:35

Баба Марта – история на първата мартеничка

Написана от 
Оценете
(0 гласа)

„Баба Марта бързала…мартенички вързала… Да сте бели и засмени… Да сте румени червени!“

Едва ли, някой българин, не е чувал поне веднъж поверията, свързани с Баба Марта. Има толкова много легенди свързани с възникването на този национален обичай.

И все пак, ако не си го спомняте добре, предлагам ви да видите, сега повече за празника Баба Марта.

История на Баба Марта

Знаели ли сте, че обичаят за връзване на мартениците е езически?

Поверието разказва, че с пруски конец в цял и червен цвят са закичвани животинки, дървета и хора на първи март. Накитите, наричани мартеници се носели до 9 март, когато се чествал църковния празник на Светите мъченици. Носени били и до 25 март, денят на Благовещение. Според трети поверия мартеницата се сваля, когато се види първото цъфнало дръвче или първият щъркел за новата година.

Има и повелия, които казват, че Мартеницата може да се свали и при виждане на лястовица или кукувица.

Какво знаем, всички мартениците се изработват от вълнен конец сплетен в плитка. Той задължително е в червено и бяло. С времето мартеницата е така обогатена, че днес могат да се намерят всякакви вариации и от пластмаса, кожа и т.н.

В някои райони от страната ни конците, които се ползвали били само червени, а в други позволено било да са многоцветни, като преобладаващият цвят е червен.

Народните поверия за Баба Марта

Червеният цвят има силата и мощта на слънцето. Той дарява с жизненост всяко живо същество, на което е качена мартеница. Белият цвят е символ за чистота, радост и невинност.

В традициите на България бялото е знак за красота, а червеното цветът на здравето, любовта, жизнеността и победата. Червеното още е символ на живота и храбростта. Той се свързва и със светлината идваща от изгряващото и залязващо слънце.

Според съществуващите легенди първата мартеница е създадена, през втората половина на VII век, от Ахинора. Това била жената на хан Аспарух. Предполага се, че когато той преминал Дунава и намерил земите около Балкана, който днес са част от България, тогава Ахинора изплела тази мартеница. В дългото си очакване съпругът й да се завърне, тя завързала на крачето на лястовица усукан в бяло конец. Пуснала птичката да занесе посланието й, а то гласяло пожелания за здраве и любов.

Птичката изминала дълъг път. Конецът наранил качето й. Когато стигнала до заветната цел бил обагрен в кръв и така се появил червения цвят. Птичката открила хана точно на 1 март и кацнала с посланието на рамото му.

Предполага се, че мартениците са изцяло българска традиция, но се носят и в Румъния. Там са наричани "марцишор" и се носят само от жените. Традицията е известна и в Северна Гърция, където мартеница се слага на ръцете на децата. Тя е само под формата на гривна усукана бял и червен конец. В близките на нашата страни, също се тачи обичаят. Това се дължи на факта, че много българи са се преселвали, през вековете. Баба Марта се отбелязва и в южна Молдова, където живеят има около 90 000 етноса българи.

Изключително интересни са обичаите свързани с мартениците, у нас. Така например в Разградско в утрото ба 1-ви март, при изгрев-слънце домакинята хвърля червен плат на плодно дръвче в градината. Това се прави, за да се развесели "Баба Марта". В Троян на 1 март, още преди изгрев стопанките на всеки дом закачат червена вълна на ключалките по вратите, връзват и на овошките, и на добитъка.

В Хасковско, преди съмване бабите връзват мартеници на децата и се обличат в червени връхни дрехи. Така се появила представата у народа, че Баба Марта е забрадена с червена забрадка, облечена е с червен сукман и обута в червени чорапи. Така посещава хората и посевите.

Прочетена 250 пъти